Пирът в „Саги за кралете на Севера” и неговото място в ежедневието на средновековните скандинавци

Пирът в „Саги за кралете на Севера” и неговото място в ежедневието на средновековните скандинавци

Автор: Антоан Тонев


Често всекидневният живот и различните събития, явления и процеси, които са част от него, остават в страни от вниманието на повечето професионални историци. Това важи с особена острота за периода на Средновековието и обичайното обяснение на този факт е, че липсват достатъчно извори, предоставящи информация за споменатата проблематика. Напоследък обаче все повече и повече историци, а и различни други специалисти, се заемат с нелеката и често неблагодарна задача да изследват всекидневния живот и различни по-частни проблеми свързани с него. В тази връзка у нас възникна идеята да изследваме пира в средновековна Скандинавия, като се опрем на сведенията дадени ни от Снуре Стюрлюсон1 в две от неговите саги: „Сага за Халвдан Сварте” и „Сага за Хокон Добрия”, които са част от известното му произведение „Heimskringla”2.
Веднага възниква въпросът: „Защо да не изследваме цялото произведение „Heimskringla”?”. Има много просто обяснение на това наше решение и то се корени във факта, че информацията, която можем да извлечем от тези две саги, се припокрива дори в най-дребните детайли с тази от всички останали. По тази причина, а и поради ограничения обем на настоящата статия, сметнахме за нужно да отделим специално внимание само на тях. По този начин ще се опитаме да извлечем и анализираме информацията от един сравнително ограничен като обем извор и всеки ще може да сравни нашите изводи с различните тези и хипотези, битуващи в историографията по въпроса. Основната ни цел не е да направим задълбочено комплексно изследване на пировете и празненствата в средновековна Скандинавия, а по-скоро на базата на ограничения изворов материал да повдигнем важни въпроси и да се опитаме да предложим някои нови тези, които да разкрият как е протичал пира и какво е неговото място в живота на средновековните викинги3.
Пировете и празненствата заемат важно място в социалния живот както на много общества в различни исторически и географски ареали, така и на множество индивиди, чиито животи се променят осезаемо по време на такъв род събития. В средновековна Скандинавия пирът и празненството са имали особено важно значение, понеже освен социални са изпълнявали и редица други функции (идеологически, религиозни, естетически и т.н.). Често срещана е представата, че скандинавските народи са големи любители на алкохола и безсмислените, понякога доста буйни, празненства. Корените на тази представа можем да проследим чак до Средновековието. Освен това не по-малък интерес според нас предизвикват въпросите: как точно е протичал пирът в средновековна Скандинавия, как хората са отбелязвали най-значимите празници, какви са били отношенията домакин – гост и т.н.
Най-напред трябва накратко да представим основния си извор „Саги за кралете на Севера”4. Авторът Снуре Стюрлюсон е исландски историк, поет и политик, живял в периода 1179 – 23 септември 1241 година. Като оставим настрана изключително активната му и донякъде успешна политическа кариера, която тук няма да разглеждаме, можем да кажем, че Снуре е автор на редица произведения с исторически и/или митологичен сюжет, както и на няколко поетични творби. Сагите, които ще анализираме в настоящата статия са част от тъй наречената „Heimskringla”. Самото име е измислено през XVII век, като е извлечено от първите две думи на един от най-ранните известни ръкописи: „Kringla heimsins”. Това произведение на Стюрлюсон представлява колекция от разкази, посветени на норвежките крале, като началото се поставя от легендарната династия на Инглингите, за да се завърши с Магнус Ерлингсон (1161 – 1184). Творбата е написана на старонорвежки език5 и се предполага, че е завършена около 1225 година6.
Все още се дискутират основните извори върху които е построил изложението си исландският историк, но е пределно ясно, че е черпил информация от по-ранни саги за кралете, от норвежки исторически съчинения от XII век и от фолклора, като тук най-голямо значение имат скалдическите поеми7. Произведението е било разпространено чрез редица ръкописи, част от които не са достигнали до нас, заради пожарите, характерни за Скандинавския полуостров. Първият превод на „Heimskringla” е направен
в Норвегия, но на датски език, около 1600 година от Педер Клаусон Фрийс и е отпечатан през 1633 година. По-късно по друг ръкопис, известен като Стокхолмски, са направени шведски и латински преводи, които са публикувани през 1697 година в Стокхолм под името „Heimskringla”, като това е първата известна употреба на това име за произведението на Снуре Стюрлюсон. В следващите векове са направени още няколко превода: датски, латински, английски, а към края на XIX и началото на ХХ век и норвежки.
„Heimskringla” съдържа общо 16 саги. В някои от тях митологическите сюжети и персонажи осезаемо преобладават пред историческите. Такава е например първата сага, където можем да прочетем как Один8 е бил смъртен човек и с течение на времето станал могъщ владетел, а чак след това и Бог9. Разбира се и в другите саги има редица митологически елементи, но това в никакъв случай не бива да ни кара да смятаме, че не можем да се доверим на информацията поднесена ни от исландския историк. Ако за историческите процеси, събития и личности можем да открием неточности, стереотипни или митологични представи, преувеличения и т.н., то що се касае до подробностите свързани с бита и ежедневието на средновековните скандинавци имаме сериозно основание да се доверим на Стюрлюсон. Защо? По две причини. На първо място авторът най-вероятно ни е предал бита и ежедневието така, както го е видял в Скандинавия през XII - XIII век, като може би съзнателно се е опитал леко да го архаизира. На второ място Снуре се е опрял и на фолклора, най-вече на различните устни предания и скалдически поеми, а фолклорът е безценен извор за особеностите на бита и ежедневието в почти всяко общество. Освен това битът и ежедневието много рядко са подлагани на целенасочени политически или идеологически манипулации и това ни дава допълнителна увереност да смятаме, че информацията съдържаща се в „Саги за кралете на Севера” е достатъчно обективна и достоверна, за да можем да построим върху нея нашето изложение и да направим съответните изводи относно пировете и празненствата.
Първата сага която ще анализираме е посветена на крал Халвдан Сварте (ок. 829 – 860)10. Тя не започва много оптимистично що се касае до пировете и първоначално ги представя в негативна светлина. В потвърждение на нашите думи ще приведем текста на Снуре Стюрлюсон: „През есента крал Халвдан заминал за Вингюлмарк. Една нощ, по
време на пир, при него дошъл един коняр и казал, че към имението се приближава войска. Кралят веднага скочил, заповядал на хората си да се съвземат, да излязат навън и да се разположат в боен ред… Разразила се жестока битка и се наложило крал Халвдан да отстъпи пред превъзходството на врага. Той избягал в гората, но изгубил много от хората си.”11 В този откъс има няколко важни елемента, които трябва да бъдат изрично отбелязани. На първо място е годишният сезон, през който кралят се отдава на пирове. Есента, и то най-вероятно късната есен, е сезонът, когато полската работа е поприключила и е време или да се организират походи или да се почине от натрупалата се през лятото умора. Именно заради това късната есен и зимата са двата най-подходящи сезона за празненства и пирове. Вторият важен факт е, че информацията за приближаващата се опасност е съобщена на краля от някакъв коняр, което показва, че прислугата и помощният персонал са имали свободен достъп до помещението, където се е провеждал пирът. На трето място трябва да отбележим, че кралят нарежда на хората си „да се съвземат”, което означава, че те не са били в състояние моментално да започнат бой, което веднага ни навежда на мисълта, че са употребили алкохол, който може би е причината за временната им небоеспособност. Очевидно е, че тези хора, които са били заедно с краля, са воини, като може да се допусне, че част от тях са били бойци от личната дружина на владетеля12. Освен това благодарение на този кратък откъс разбираме за една от основните тактики на водене на военни действия в средновековна Скандинавия, а именно внезапно нападение, обкръжаване и ликвидиране на пируващия, по-малоброен и по-малко боеспособен противник. Много често в „Саги за кралете на Севера” се разказва за нападения над пируващи владетели или велможи и това не бива да ни учудва. По време на пир боеспособността на участниците в него е твърде ограничена от спецификата на тази дейност и по тази причина враговете могат да надделеят с много по-малко усилие и по-малко жертви отколкото при нормални обстоятелства.
Следващото тържество в сагата за Халвдан също има негативни конотации, като този път те са свързани с повода за организирането му, който е представен от Снуре Стюрлюсон по следния начин: „След това Хаке препуснал към имението на Сигюрд и отвлякъл дъщеря му Рагнил и сина му Гюторм. Той отнесъл също много сребро и злато със себе си в Хаделандия, където имал големи имения. Хаке заповядал да се подготви голямо тържество и поканил много гости.”13 Очевидно поводът за пира е отвличането на децата на определен враг. Фактът, че Хаке поканил много гости означава, че действията му са морално оправдани от гледна точка на една немалка част от скандинавското средновековно общество, която няма нищо против да празнува това действие. Интересно е обаче, че освен сина и дъщерята на Сигюрд, който е висш аристократ, от него са отнети много „сребро и злато”, голяма част от които най-вероятно са били под формата на съдове. Това е показателно за лукса, в който са живеели аристократите на Скандинавския полуостров, а също така и за значението, което са отдавали на изящните съдове за пир, изработени от благородни метали. Твърде вероятно е тези предмети да са били смятани за стоки на лукса и да са представлявали един от маркерите за социален статус. Това означава, че тяхното притежание е било цел на мнозина скандинавци, желаещи да се издигнат в обществената йерархия. В подкрепа на последните си разсъждения ще приведем информация за роговете, които са най-често употребяваните съдове за консумация на напитки по време на пир. Обичайно те били костени, като по-богатите семейства можели да си позволят да ги обковат със злато или сребро14. Аристокрацията пък разполагала със сребърни или позлатени чаши. Тази постепенна градация потвърждава значението на съдовете като белег за обществено положение. Освен това има и един друг интересен детайл свързан с роговете, а именно фактът, че много често те били изписвани с рунически знаци, които трябвало да предпазят собственика от зли сили15.
Тезата ни, че пировете са идеални като време и място за изненадваща атака, разчистване на лични сметки или уреждане на държавни въпроси по насилствен път се потвърждава и от следния откъс от сагата за Халвдан Сварте: „В навечерието на празника Юл… Хорек се приготвил и повел със себе си много мъже. Той изчислил така времето си, че да премине фиорда преди разсъмване и после да се отправи към имението на Хаке. Там поставил постове пред всички врати на къщата за гости, в която хората все още спели. После хората му отишли в сградата, в която се намирал Хаке, и разбили вратата. Взели Рагнил, брат ? Гюторм и всичкото злато и сребро, което намерили. Къщата за гости изгорили заедно с всички вътре... Хаке се надигнал и ги гонил известно време.”16 В тази част от текста има няколко важни обстоятелства, които се нуждаят от допълнителен коментар. На първо място тук се появява различен повод за празненство, а именно празникът Юл. Това е денят в средата на зимата17, който според викингите е 12 януари. Този празник е бил отбелязван изключително пищно и тържествено, като по-долу ще го разгледаме във връзка с християнизацията на Норвегия. На второ място можем да отбележим фактът, че пируващите са били много на брой, главно мъже и очевидно е имало една голяма част боеспособни воини. От друга страна ни се струва важно да се отбележи, че богатите аристократи като Хаке са имали отделно помещение, в което са настанявали гостите, поканени на пир или празненство. Това помещение, както става ясно от горния откъс, е било построено от дърво и по тази причина е много лесно да премахнеш спящите в него врагове, като е напълно достатъчно да го запалиш и да залостиш отвън всички врати. Тук отново виждаме, че освен освобождаването на пленените преди това Рагнил и Гюторм се взема и всичкото налично злато и сребро, което, както става ясно от текста, се съхранява в къщата на домакина.
Интерес буди въпросът: защо след като са отвели пленниците и са откраднали скъпоценностите от къщата на Хаке не са го ликвидирали. Най-вероятно отговорът на този въпрос се крие във факта, че къщата на последния е била доста голяма и в отделението, където е спял той е имало постоянна охрана, с която не са искали да се сблъскат воините на Хорек, изпратени от самия крал Халвдан. Тези наши размишления се потвърждават от факта, че Хаке започва преследване на натрапниците, което би било възможно само ако той разполага с достатъчно военна сила, т.е. освен на гостите си, които са изгорени живи, той е разчитал и на личен боен отряд с достатъчна численост, за да създаде сериозни проблеми на своите нападатели.
След успешния набег на Хорек при крал Халвдан е доведена Рагнил, която била изключително красива и той решил да се ожени за нея. Какъв по-добър повод за организиране на поредното празненство? „Заповядал да наредят масите и изпратил покани из цялото селище. Този ден имало голямо угощение в дома му и Халвдан се оженил за Рагнил. Тогава тя станала една уважавана от всички кралица.”18 Тук освен повода за празненството трябва да отбележим и фактът, че кралят кани много хора от цялото селище, което ясно показва значението, което древните нормани са придавали на числеността на гостите. Както пише Наталия Будур: „Колкото повече хора били поканени и се отзовели на поканата, толкова повече слава и уважение печелил домакинът”19. Освен това се забелязва употребата на думата маса в множествено число, което може да се обясни не само с факта, че е имало много маси, понеже гостите били много на брой, но и с предположението, че е имало маси с различни функции, на които се разполагали хора от различни социални групи.
Друг интересен пасаж, който касае пировете в древна Скандинавия ни дава допълнителна информация, а именно: „В навечерието на празника Юл крал Халвдан бил на пиршество в Хаделандия. В самата празнична нощ там се случило много странно нещо. Когато хората насядали около масата, а там имало много гости, храната и пиенето внезапно изчезнали. Настроението на краля се развалило, а всички се разотишли.”20 Очевидно е, че викингите не са обичали да присъстват на пирове, които са лишени от храна и напитки, тъй като ясно са осъзнавали, че по този начин се обезсмисля цялото събитие и не са се посвенили да напуснат проваления пир, въпреки че той е организиран от самия крал. Това показва колко силно развита е била идеята за гостоприемството сред скандинавците през Средновековието21. От една страна „настроението на краля се развалило”, т.е. той се почувствал виновен, че не може да осигури нужното за пълноценното провеждане на пира, а от друга владетелят не предприема никакви наказателни действия срещу поданиците си, които напускат празненството, което показва, че оценява действията им като напълно нормални.
На друго място в същата сага отново се споменава, че „Халвдан Сварте тръгнал на пиршество към Хаделандия.”22 Очевидно там се е намирала една от най-любимите резиденции на владетеля, където той е предпочитал да устройва своите пиршества. Може да се предположи, че владетелите са имали няколко такива резиденции в различните райони на държавата и чрез организирането на пирове в тях са успявали да създадат силни връзки между себе си и местната аристокрация.
В повечето откъси, които приведохме дотук се разказва за пиршества за които гостите получават изрични покани. Интересно е да видим какво би станало, ако по време на пир се появят неканени гости. В края на сагата за Халвдан Сварте пише следното: „Скоро двамата стигнали до място, където някакъв Хьовдинг имал тържество. Били добре приети там.”23 От този пасаж можем да заключим, че викингите са приемали добре



1 Името на автора на български език се среща още и като Снори Стурлусон.
2 Буквално „Световният кръг” или „Земният кръг”. Пълният исландски текст и негови преводи на английски и норвежки език можете да намерите на: http://lind.no/nor/index.asp?lang=&emne=&list=&vis=Snorre (достъпен към 03.12.2012).
3 Според нас за населението на Скандинавския полуостров през голяма част от Средновековието е удачно да се използват като синоними термините: викинги и нормани, както и по-описателното древни скандинавци.
4 Така е наречен българският превод на „Heimskringla”: Стюрлюсон, Сн. Саги за кралете на Севера. т. I-II, Военно издателство, София 2003.
5 Наричан още „нордически”.
6 Виж в: http://omacl.org/Heimskringla/ (достъпен към 03.12.2012).
7 По-подробно за скалдите и техните произведения у: Лебедев, Г. С. Эпоха викингов в Северной Европе и на Руси. изд. Евразия, Санкт-Петербург 2005, 353 – 361.
8 Върховният бог в нордическата митология. Повелител на небето, справедливата война, поезията, лова, мъдростта и т.н. Владетел на Асгард.
9 Виж „Сага за инглингите” в: Стюрлюсон, Сн. Цит. Съч., т. I.
10 Прякорът „Сварте” означава „Черният”.
11 „Сага за Халвдан Сварте” в: Стюрлюсон, Сн. Цит. Съч., т. I, с. 62
12 Larson, L. M. The Household of the Norwegian Kings in the Thirteenth Century. – In: The American Historical Review, Vol. 13, No. 3 (Apr., 1908), Oxford University Press, 462 – 463.
13 „Сага за Халвдан Сварте” в: Стюрлюсон, Сн. Цит. Съч., т. I, с. 63.
14 Будур, Н. Повседневная жизнь викингов IX – XI века. изд. Молодая гвардия, Москва 2007, 145 – 146.
15 Пак там.
16 „Сага за Халвдан Сварте” в: Стюрлюсон, Сн. Цит. Съч., т. I, 63 – 64.
17 Faraday, L. W. Custom and Belief in the Icelandic Sagas. – In: Folklore, Vol. 17, No. 4 (Dec. 31, 1906), p. 407.
18 „Сага за Халвдан Сварте” в: Стюрлюсон, Сн. Цит. Съч., т. I, с. 64.
19 Будур, Н. Цит. Съч., с. 144.
20 „Сага за Халвдан Сварте” в: Стюрлюсон, Сн. Цит. Съч., т. I, с. 66.
21 Bauman, R. Performance and Honor in 13th-Century Iceland. – In: The Journal of American Folklore, Vol. 99, No. 392 (Apr. - Jun., 1986), 144 – 145.
22 „Сага за Халвдан Сварте” в: Стюрлюсон, Сн. Цит. Съч., т. I, с. 66
23 Пак там, с. 67.

: Ремонт паркетных полов. Качественный паркетный пол цена. Циклевка паркетных полов. Как установить дверь межкомнатную. Как установить самостоятельно дверь в доме. Устанавливаем двери сами. Дизайн интерьера кухни. Самые маленькие кухни интерьер. Цвета в интерьере кухни. Самодельные мотоблоки видео. Лучшие самодельные мотоблоки чертежи. Как сделать самодельный мотоблок.
Фасадная штукатурка короед. Быстрое нанесение фасадной штукатурки. Штукатурка фасадная своими руками. Секреты успешного бизнеса. Лучшие секреты успеха в бизнесе. Секреты ведения бизнеса. Шкаф купе своими руками. Как сделать шкаф купе своими руками. Шкаф своими руками чертежи. Отделочные работы цены. Быстрые отделочные работы дома. Выполнение отделочных работ.